Новата сграда на Историческия музей в Берлин от Й. М. Пей

Списание „Аспекти“ Брой 3/2010
Арх. Боряна Константинова Хьонике
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Новата сграда на Историческия музей в Берлин от Й. М. Пей

В сърцето на Берлин, близо до така наречения Остров на музеите, само на 200 метра разстояние, но твърде скрит от оживената Унтер дер Линден, се намира разширението на новият Германски историчски музей. За всеки архитект това местоположение е предизвикателство – основната барокова  сграда, чийто строеж е многоетапен и датира от 1695 година, преживявайки много промени,  тежко и доминантно се извисява откъм централната улица. Строителното петно за новото крило е притиснато между нея, театрална сграда, други стари постройки  и има сравнително тясно лице към малък парк, откъдето идва и основният поток посетители. Опитите да се застрои този парцел не са отскоро. През 1988 година се провежда конкурс за музей за временни изложби, спечелен от Алдо Роси. Но плановете за реализация се осуетяват поради политическите промени. През 1996 година канцлерът Хелмут  Кол дръзко заобикаля правилника за провеждане на анонимни конкурси и поканва звездата, проектирала пирамидата в Лувъра – вече добре познатият ни майстор на музейна архитектура  Йо Мин Рей.  Заедно с немското архитектурно ателие Елер+Елер те създават една на пръв поглед сдържана сграда , чийто единствен акцент е входната част, гледаща към парка на югозапад. Планът на сградата следва петното, ограничено от уличните линии – в случая те очертават триъгълник с площ около  2000 м2. Входното фоайе е  разположено към кестеновата горичка  на югозапад,  единственото място, към което  постройката „диша”.. Изключително артистична, ефирна, изящна и запомняща се е остъклената стълба, виеща се между етажите и привличаща вниманието на минаващите. Тя ни грабва с поетичността на плавните си форми, меките линии, прозрачността, лекотата ...Входното пространство е залято от светлина - влизайки вътре не усещаме по никакъв начин „притискане” от околните постройки.  Пречупвайки се слънчевите лъчи създават чувството за пребивавне в кристална черупка. Щедро осветеното, остъклено на юг фоайе преминава до последния етаж. Посетителят изпитва радост от разгърналия се простор, от приканващата топлина и приветливост на меките нюанси на бежаво и бяло, както и от играта на геометрични форми.

Наричат Пей „вълшебник на пространството”. Метафората е оправдана.

Влизайки в отделните изложбени зали по етажите сме възхитени от майсторското владеене на обемите и пространствата – преходите са плавни, ориентацията -много лесна, логична, отвреме навреме в изложбените зали ни изненадват фасадни отвори – най-често шлицове – през които можем да „фотографираме”, макар и с поглед,  важни сгради или детайли  наоколо.  Всеки път, напускайки една от големите зали, се отзоваваме отново в пространството на фоайето, където вървим по открити стълби, ескалатори, мостове, рампи, а погледът ни почти всеки път се отправя към стъклената стена на юг, зад която е старата достолепна,  барокова сграда на стария Исторически музей.  Всъщност в него – преживял много войни оръжеен склад – се намира и ядрото на историческата сбирка. Връзката между него и новият музей  е подземна.

Фасадните облицовки на новата сграда са от фино шлифован френски варовик, без видими фуги. Видимите конструктивни части са изработени от т. нар. Архитектурен бетон , имащ много изящна структура, придобита от кофраж от орегонски бор, чиито фладер остава „отпечатан” в бетона. Подът на входната част е покрит със северноамерикански гранит Мейзън в бежово и розово, а в изложбените зали – с квадратни плочи дъбов паркет. Те могат да бъдат изваждани при нужда, а  през получилите се отвори да се поставят изводи за електрически кабели, така че осветлението да бъде флексибилно в зависимост от нуждите на актуалната изложба.

Проектът на Пей включва и стъклено покритие на вътрешния двор на старата сграда. Този атриум още от началото носи името на най-прочутия немски скулптор Андреас Шлютер. Дворът е сравнително студен и затова безлюден, като изключим бързо преминаващите гости на музея, но затова пък изключително атрактивен и често ползван за празнуване на  официални тържества. Този факт може би  утешава донякъде Пей, чието желание е било да превърне това пространство в оживено средище, с много зеленина и жизнерадост,  където денем да се срещат на кафе студентите от близкия Хумболд униварситет, а вечер да звучи смях и музика. Уви,  Дирекцията по паметници на културата възразява на архитекта и категорично решава дворът да запази характера си на „вкаменения Берлин”. Името идва от каменните медальони , изваяни от  А. Шлютер- покъртителни релефни изображения на умиращи войници, окачени по фасадите към атриума.