Енергия – Ефективност – Емоция

Списание „Аспекти“, 2009г
Арх. Боряна Константинова Хьонике
-----------------------------------------------------

Енергия – Ефективност – Емоция

Сградата на Института за соларни модули SOLON в Берлин
Арх. SFA – Schulte – Frohlinde Architekten, Berlin
Фото: Б. Константинова/М. Яриш


Централната сграда на фирмата за изследване и производство на соларни модули SOLON се намира в модерния технологично-научен парк  Берлин-Адлерсхоф. Тя се сътрои от 2 тела – 20-хектарово фабрично хале с конферентни зали в западната част и 4 етажна административна част  в източната част на триъгълния парцел. Двата опростени като детайл, но  впечатляващи с мащаба си обема, са свързанина най-горно ниво с 3 топли връзки – мостове .

Като водещо предприятие в областта на соларните инсталации е естествено и архитектурата на сградата да е  подчинена на идеята за пестеливо ползване на конвенционална енергия, за постоянно търсене на алтернативни енергийни източници, за съвременно, ново поведение на работещите по отношение  опазването на климата.

Главният вход се намира в двора между двата корпуса. При влизането в административната част посетителят веднага попада в зала, остъклена почти отвсякъде, граничеща с вътрешен двор. Погледът преминава през модерно оформената зелена площ и достига до всички горни нива на атриума, също изцяло остъклени. Има 3 такива атриума, които, освен естетическа, изпълняват и отлична роля по отношение на осветление и климат. Особено през лятото чрез тях става естествено охлаждане на залите, а това пести енергия за климатизиране.

Мотото на авторите  Шулте – Фролинде – Архитекти е: архитектура в служба на околната среда – но и на хората. Централата на SOLON се базира на принципа на „облагородения груб строеж”. Материалите -стъкло, стомана, видим бетон, дърво - прозрачността, силния акцент върху връзката вън-вътре, интензивното  участие на зеленината в архитектурата, динамиката на водните площи  – това са водещите изразни средства на архитектите. Редица модерни техонологични иновации поддържат идеята за екологично строителство – тройно остъкляване, слънцезащита посредством защитно стъкло и външни  ламели, които не пречат на проникването на дневна светлина, топлообменник в бетонните плочи, захранван от остатъчната топлина от производството. Много голямо внимание се обръща на възможността за естествено проветряване през прозорците. Енергията за сградата идва от фотоволтаичната инсталация от 1000 модула с обща мощност 210 kWh. Емисиите въглероден двуокис са сведени до една четвърт от тези на сравними сгради. Топлата вода тече през ПВЦ- тръби и осигурява добър климат. Кабелите и въздуховодите са видими – защо да крием техниката, с която работим и която ни служи?

 Сградата дава отличен климат, светлина и настроение на своите обитатели, но и изисква от тях нов начин на мислене при експлоатацията и. Преградните стени са сведени до минимум, работещите могат да избират и сменят постоянно своето работно място.  Почти липсват отделните офиси, на тяхно масто има 20 просторни места за събеседване,  комуникацията между хората е възможна навсякъде. Обслужващата техника трябва да бъде открита и овладяна от тях. За осигуряване на  ток на портативните компютри са изградени т.нар. Е-Shuttle  за зареждане, които са подобни на акумулатори и могат да се придвижват на колелца ( наричат ги „мобилни електрически контаки”, приличат на малък алуминиев куфар). Те се захранват  от соларните модули, разположени на голяма част от покрива на фабричнния тракт, както и околовръст на покрива на административната – подобно на козирка. Всеки един сътрудник може сам да определя с дистанционно управление топлината, светлината и засенчването на моментното си работно място.Навсякъде връзката с Интернет е чрез W-LAN. И когато все пак е нужно да се проведе телефонен разговор насаме, или някой има желание да работи в  самостоятелно спокойно кътче, то това става в „Клетките на мислителите” –в  малки офиси или в „Балон-столове” (Bubble – chair) – висящи кълбовидни кресла с отлична звукоизолация. На всеки етаж има и вградени чайни кухни, които играят и ролята на прегради, обособяващи зони за работа. Основният цвят в интериора е белият,  като малки цветни акценти се явяват тук – там при захранващите съоръжения, помещенията за принтиране, складовете за консумативи, гардеробните, тоалетните, нишите с мека мебел, кухните.

Приближавайки към сградата виждаме озеленения триъгълен покрив на научния сектор, падащ в елегантна линия към изкуствено езеро. Според авторите формата му трябва да изразява поклон, уважителен поздрав към идващите посетители откъм главната улична артерия. Върху него погледът е привлеченот  оранжеви паралелепипеди – това са стълбищните клетки, излизащи над покрива, облицовани с листове ръждаема стомана. Материалът създава  акцент сред затревената повърхнина и въздейства с контраста си – едно символично надбягване на грубото, незавършеното, развиващото се от една страна и на изтънченото, блестящото, прозрачното от друга. От кулите се излиза на 5 различно оформени от ландшафтен специалист дворове, където, при добро време, служащите могат да работят или почиват.

Всяко от тези прекрасни късчета жива природа има някаква тема:
1.    Хималайски брези върху вълнообразна зелена основа
2.     Глог върху наклонена тревна повърхнина
3.     Бамбукови елипси  на дървен мостик
4.     Шистови (шиферни) плочи с кладенец и диви череши
5.     Градината на ресторанта на последния етаж - в средиземноморски стил

Няколко думи и за водата, имаща особена техническа и естетическа роля.По-голямата част от дъждовната вода на покрива се поглъща от затревената площ, а останалата се събира в резервоар и се рециклира – за плакнене на тоалетните, за поливане на парка. Неизползваната се събира в езеро, откъдето  се поема обратно в земята. По желание на инвеститора парцелът не е отделен чрез ограда.  Ландшафтните архитекти оформят плитък канал околовръст - едно тясно водно огледало,  а край него засаждат  декоративни растения – чимшир, лавандула, бели рози... В езерото, където се събират каналите по двете фасади, сред малки фонтани има и тръстикови островчета. Тръстиката се оказва и естествен филтър, което пък прави излишно изкуственото пречистване на водата.



Площ на парцела: 36.000 м2
РЗП административен корпус: 8300 м2
РЗП производствен корпус: 18.900 м2
Стойност: 47 млн евро
Стоеж: 2006 до 2008
Капацитет:  600 специалисти общо
Спестен СО2:  600.000 до 1.000.000 кг/год.